* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 998 — К о в о ш ь с. ж. курица: Слйзь кокопть да тя изянь. 7. 223 (ср. кокошка). К о в у ч в а (ср. н. гр. кбкко^, 6 зерно, коикоитй, тб косточка пло­ да), с. ж. косточка плода (ср. костил ка, кокичка). Кола (А. гр. кбХХа, f] 1. клей. 2. листъ бумаги) с. ж. 1) лесть бумаги (обыкнов. печатный): Жоржъ Сантъ е добила 500 фр. ка еди кола. З 330. Двама трудолюбиви работници могатъ отъ рдка да нскаратъ не повече отъ 5—6000 коли хартпя въ 10—12 часа. X Д. 1875 р. 118. 2) крахмалъ. КоЛб, с. мн. 1) возъ, телега, повозва: И дойде снЪти Ifaia, Ск сноа кола огнсна, Си прегна коньи четири, Четирн коньи крилатяя. Та сн отиде на небо, М. 34. До девет вола съ инанк, Десети съ жълтв жълтици. Д. 22, 15—16. Когато са катуратъ колата, тогазъ *ного ПАтпща са отварятъ. Кп. 61. 2) обозъ: Святославъ кола съ себе не возяше. Р 89. ОС!ГБНЪ това н4кои градища съставили и общк войекА. която спровождали кола и корабли натоваренн съ стока. / . 194. (сип. тали га; кола собственно запряженпые волы или буйволы, талига—ло­ шади) съ в о л 4 нар. на т е л М , на возу; съ хол& 66ft возанн палокъ: Съ кола бой ся е трыпкало за да ся погрьчи светать. X Д. Ш9 р. 160. е д н и вол& (или съ вол&) м н о г о з д р а в е ц*аый возъ поклоновъ: Много ти здраво съ кола отъ Стоенча, на врьщяве видохъ го въ София, той е здравъ и веселъ. като ватпия явор-ь. Вазовъ. Носишь ли ми мнбго здра-ве оть дома.? Нбскь ти, нбсеь ти,& едв! кола, мнбго здраве ти нбс». 5) назв. созвгъздгя& большая недв-Ьднца: Сьзв*зд1е на сЬверъ, кое З Ъ В А Т Ь КОЛА; 4 зв+.зди смотрать за К О Л А , 2 зв^зди за два вола, друга звезда, коя е малко на странк канъ Югъ,— человЯкъ, а другд малка, коя-е близо до вола, къту чи ся дьржи отъ него казвАть ш вълкъ^ За КОЛАТА каввлть чи С А & вьрти се на едно м*Ьсто отъ вечярь съ ГАЗОНЪ. Я К . 21—22. ум. КОЛЦ& с. мн. по­ возка, тележка. Лазарь ся вози на златк КОЛЦА! И З Ъ село ходи, Богу ся моли. Пк. 9, Не е харно да ся дрьжять малкы д&Ьца за много вр?вя С&ДНАЛИ на едно мйсто, на колца или на прощапалкя. Л. Д. 1871 р. 123. собир. К о Д Н Я , К о л я у потреб, какъ множ. ч. телеги, воза, по­ возки: Колия СА обично тры или пять, н СА& послаия и украсени съ изкусно иятыканы разнотарны губеры. Пк. 115. Въ тъзи безредяиа чува са изведнажъ единъ страшенъ пгумь оть коля (de chariots), огь г г т 1 орАж1я. Т. 268. К о л а д а см. коледа: Сключванието на цЪлк кол$дванието. Б. С. р. 22. ГОДИНА СЪ коляда*