* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 580 — Заманъ са вино не uie А тц си зананъ болярка", М. 133. Д у м а м ъ с а называюсь. Долня Стара Планина ся казва отъ подножия и до половин* и пов&вчь; а горня С. П. ся думдть вьрхове и д4 ся нахожда почти за всегда снЬгъ. ЯК. 63. Д у м б а межд., выражающее восклицате радости. Дунба дунба дивина, авна коня пауна. М. 664. Тунба Тунба Татара явни коня златара та пойди си Вселе. М. 663. Тунба, тунба за три дни, афъ леле за &се дни. М. р. 530 (поел.). Д у н а в ъ имя собств. Дунай. Тих1й бялъ Дунавъ сега му са виждаше н&тенъ да издига на гор*Ь вълнигЬ си да го замайва.—„Ахъ ты Дунавъ, м&тшй Дунавъ! Зк. 117. Сиши б*Ьлъ Дунавъ са лыцееше отъ тукъ и като величественно оглодало отразяваше въ себ*Ь си чистото ясно небе. Зк. 221. Стоянъ е юзелъ двЪ стовни, Та е на вода отишелъ На тихи б&Ьли Дунава. Л. Д. 1876, 152. Дафинка рано ранила, На Дуиава платна да б&Ьли. Д. 61, 1—2. Аз доведох тихи Дунав Дано Дунав огън гаси. Д. 85, 10—11. „Дунафе, б4ле Дунафе!" М. 243. Ду н а в е к и пр. Дунайсшй. Внд&Ьвъ азъ хубавы-rb земи дунавскы. Р 131. Дунавский Внляетъ, у кой-то са нанира Русчукъ... Л. Д. 1875 p. XXIX. Д у н а , Д у л а с. ж. melum cidonium, айва. Ж&лта дуна отъ градина-та. М. 21. Дури да родить дуни-те дуни, Дуни-те дуни, лоэкто грозк. М. 164. Ти не си б&Ьла црьвена, Туку си бледа и жлъта, като дуня недозрела, 7. 332. Да полегаем д*Ьвойки на ръка, Да и бъркнен у десна пазуха, Да извадин дуна и неранджа. Д. 38, 12—14. Че те ханъни зам^рють Със жълти дули неранци. Д. 52, 10—21. Азъ си ищ* жълта дуля,—Никопольская, Черно грозде разек1я. Д. 50,
а
44—46.
Д у л е с. с. (ср. серб, д^пе, дупенце) задница. Срьдито номче Возъ буче 6tra; Стигни го, попе! Надуй му дупе; Дай му др&нка, Да не хлЗшка; Дай ну крушка, Да та мушка! Ч. 224. Гол4мо дупе, шупливо ерьце. 7. 143. Велико вне, шюпливо дуие. Сир. Ине-то ну лич но, а той не чини. 7. 133. Д у п в а с. ж. Д у п ч н ц а ум. 1) дыра, отверсие. Пищеваритель ный ваналъ са съетава отъ една вуфина, що представя дв4 дупкы, отъ кои-то една*та наречена уста, а друга-та „задня дупка" или anus. Л. Д. 1870 р. 83. Зим&ть едн* тънкл ц4вь съ т-Ьсн* дулк* па к споявать съ едно малко топче у кое-то сипвать живакъ. Л. Д. 1869, 79. Живакъ-тъ отъ ТОПЛННА-ТА ще ся расшири та ще възл*Ьзе на гор* нзъ дупчиц*-т* по ц*вь-тж, ib. 75. 2) выходъ. Тя к намерила
