Главная \ Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати А-Н \ 451-500

* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 406 — ячемыкъ, и другъ едпнъ съ грахъ. РА. 158. Въ грахътъ са намира големо количество сахаръ. 3. 247. Ср. сл. гнездо, злакъ. Г р а ф и ц а с. ж. графиня: Драга моя графице! Э. Г 10. Г в а ц м у д ъ с. м. пищепр1емникъ: Фарингсатъ съответствува горе и на предня-та си страна съ ноздры-те, uo-надолу съ дихателно-то гърло и съ грацмулятъ. Л. Д. 1870 р. 85. Г р а ч » гл. дл. каркаю, кричу: Два орли, два мили брата! Идете на мой-те двори, Наднете на това драво, Та ясално, милно грачайте. М. 82. Гарванъ-тъ напраздно не граче. 9. 141. (Гарваны) гЬло к&сатъ, страшно грачатъ гарванскы. Р. 47. Като кръвожедснъ гарванъ той грачаше и&: горвб ти! (онъ Райниь каркалъ про беду). ib. 54. Само вранитЬ наоколе грачатъ и бухеле въ полуношть бухать. Рш. 98. „Пусту ти останалу отъ злато дети ,—, отъ сребро люлка, Кога не грачи, кога не плачи"- И азъ да гу бав» и да гу гад». Ч. 262. Г р е б е н а р ъ с. м. гребенщикъ: Какво-то воденичярь-тъ, шавачьтъ, гребенарь-тъ и друзи. Л. Д. 1873 р. 185. Г р е б е н е ц ъ с. м. деревянная чесалка, или гребень, воимъ чешутъ ленъ (син. даракъ): Подирь валяния ч4ш«ть грьстия съ четки, влачить на гребенцы (прави дарацы). Пк. 83. Г р е б е н ъ с. м. 1) гребень: Съ огледалото на колено, Съ гребено на раките, Съ белилото, ц&рвилото, Тамо си Ана чешеше, Чешеше Ана, плетеше. В. 25. Извади гребенъ филдишенъ, Та си косица решеше. М. 149. Майката р^шаше пмъ съ гребенъ младитЬ кадрици. Тб. 10. Умазанъ и наплесканъ гребенъ найхарно ся исчиства ако ся истр1е съ просто брашно. Л. Д. 1871 р. 236. 2) окраина: Долпни-гЬ на долня-та Болгария простиратъ свои-rb безкрайны гребени, постепенно вглабнати или испукнати. ib. 1876 р. 128. 3) выпуклый край борозды, образуемый выкидываемой изъ-подъ сохи землей. Ср. гл. гребен». § На задное дъно корабя има гребень, и на него гр?здый, изъ кого изтнча МАСТЬ въ друг* бъчва, ко» зъвать каца. Пк. 74. Г р е б е н » гл. дл. выражающт особенный способу коимъ Вол гаре вспахиваютъ влажную почву: между каждыми двумя бороздами, разделенными гребнемъ (см. сл. гребенъ 3), оставляется полоска цельН014, невспаханной земли, служащей резервуаромъ стекающей на нее съ обеихъ сторонъ гребня, излишней влаги: Много мокро место повече-то не ор»ть а гребенять. Кога-то ся изоре така, что-то да ся искарать само две бразды една до друг* какво-то да ся възслонять та да направять гребенъ, а презъ две-те бразды пб-нататъкъ ся поостава налко целина, па после ся теглять пакъ две бразды както прежны-