* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 213 — 39, 2) окружаю подобно в*Ьнцу; Бои ногылы б4ха винчены съ неговыrfc ограды? (Kaxie холмы венчались его твердынями?) Р. 1. Венгчжлка е. ж. подвенечная рубашка: Дала инъ рыза ленена* Стоянова-та в&Ьнчилка. 7. 290. Пакъ си фарлп Димка винчяна при­ мам, ib. 306. ВЗгичило с. с 1) вЪнчаше: Азъ до вЪнчнло съмъ черница. Р. 66. 2) венецъ: Брьсникъ-тъ, родптели-тв на млады-гЬ и роднини-гЬ имъ. Ч. 53. Посл? съ вЪнчила-та на главы свьрзаны нладоженци-т*— гы пов4ждатъ священници-гЬ вънъ каща-та на зеть-тъ. ib. 87. 3) :тт. молодой жены молодого мужа: Ако ся Стоянъ onie, Турчпнъ отъ Стоянъ да зене Балинка парво венчило. М. 104. „Я щоа съ поатника-нъ да ида,—Той ни е поарво вьенчнло". 7. 323. 4) семейная жизнь, семейство; Шяница-та съ НОЗ-Ь-ГБ сн газа признательность-та, пр1ятелство-то, вЪнчило-то и отгледваше-то на чяда-та ся. Л. Д. 1869 р. 114. Шянство-то огорчява вЪнчило-то ib. р . 115 1) На пять в^нчила по единъ ученикъ и на 28 вЬнчвла по едно нониче учи; 2) на вен­ чало ся иада по 1 2 % гр. отъ разносвы-ты за училища-та. ib, 1872 р. 93. BiHa В 4 н в а м ъ гл. дл. вяну, увядаю (ср. в?хяа): Матп за чя* до зема разгьрта, Гора зелена отъ плачь и в4ни! Гп, 134. Той гиняше какъто едно цвЪтье, което като ся отваря сутринъ прьсва по лолето своето благоухаше и повЪнва малко по налко къмъ вечерьта. Т. 107. Аво е витка китка зелена, Ты да ме чекашъ, да не се жеяяшъ, Ако е китка китка вената, Ты да се женишъ, да не ме чекашъ. В. 184. Сирота злочеста Въ злочестия вЪне. Л. Д. 1876 р . 156 (П. Слаеейковъ). Вепиржнъ е. м. вампиръ, упкръ: Веяирка с. ж.: Зачервилъ ея, вато вепяринъ. 7. 160. СвЪкаръ й б*ше селски из*вдникъ, Св-Ьпринта й—стара вепирка, А дв^ти аалви дв* санодиви 3. 255. В*ра с. ж. 1) в-Ьра, испов^дате религш: Ваш-та к в*ра лоша­ ка, Не знайте делник ни праздник, Не знайте света Неделя, НитоВеликден, Гергев леи. Д. 51, 37—40. „Потурчи еЬ кнръ бЬла Mapio! Я немохамъ две в*Ьри да в^рвамь". М. 123. Придай си, Янке, Вьера-на, Вьерана и Христинсвуну, Отъ тевница да та из вад им ь. 7. 321. Турска е вера ороклета! Нншто си вера недржатъ. Еденъ си бардиъ пмадтъ, И него не сп гозналтъ, У кой денъ tie имъ падне! Баирска вера похарна, Деветъ сн книги иналтъ, Девета книга Веливденъ. Хнбавъ си законъ ималтъ, Хубаво во ц&рвва одите, Хибава риба носите. В. 352. Друга в 4 р а (переводь гр. ётерббоЕо^) неверный: А бре Турчине, бре друга вЪро! Д.