* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 1150 - Л ю д о к Л ю д я м ъ (Мак.) гл. дл. качаю, качаю въ колыбели: Като (трй сл4вея) п?ил> гора. люл*»т. Д. 5. 9, 3. Дн*пръ люлЬк корабыгЬ Святославовы.,. Мврио и руско-то море люл&вяше неговы-rb ворабы. Р. 67, 68. Пр&взъ день-тъ (в Гергювъ день) врьзвать люлкы—На­ бирать ся момцы, ноны и невесты, сидне н&Ькой, другъ го люлЬе. Ч. 38. Твоя-та стара свев&рва М*шко си д&Ьте люляше, Бнъ нену несва пееше. М. 20. Я сумъ дойла свЪти Петра, Я сумъ лулала свЪти Петра, Bie не сте го доиле, Ни па сте го лулале. М. 45. Та вой се люля а во гора зелена? Мона се люля а во гора зелена люляе се (Песна Гюрговсва пЪва се на люлькама на ^ур^евданъ) Лудо стон отъ спроти во та гледа, Та и вели н говори: Ми люляйте моето люби высоко. В. 33. Л ю д о к с а Л ю д я м ъ се I) качаюсь: Върв?ло мало големо За здра­ вк да се люл&вк; Люл&Ьли що се люл?ли... Д. 13, 59—61. Да пооставямы дЗща-та да луд4»ть, да скачять, да тичять, да ся ЛЮЛ&БАТЬ, да хрвпкать. Л- Д. 1872 р . 142. Кокони, да ги земе дяволътъ! Хубостьта ви е калпава, лицата ви сн вапцаии, забите ви са люл&вятъ отъ бЪлилото. 3. 242. 2) волышусь: Войска-та захваиа да пуштатаборъ коше понивнт4, оште неж&нени, д&Ьто се люл**Ьхл плъни класове. Тб. 41. 3) ко­ леблюсь: Въ своето естественно состояние златото почти никога не бнва безъ прим*Ьсь отъ сребро, с&дяржанието на което са люл?е отъ нЬколко десетн процента до 36% и повече. 3. 238. 4) потрясаюсь: Болгарского царство доволно ч4сто са е люляло отъ вАтр-Ьшны междуособия. 3.111. Л ю д й д о с. с. качели: А ти ми пусти люлила, Люлила на крива врба: Да врвдт мони и жени И кара гюзел вевести В люлила да се люлежт. Пс. И—12 р . 154. Л ю д в а с. ж. Х) вачель: Н&й-подйр та йде Грозданка На люлки ще си посЬлне, Ний щёмъ люлки-те да дръпнем.. Злати се лйлви снусн&ли... Като к свдннла (Грозданка-та) на люлки Тъмни се мъглй спусннли И се люлки-те двгнлли. Д. 13, 52—53. 57. 63—66. Тува мн ся има седумъ Самоввди, Люлька си в&рзуватъ, Тебе ни те чекатъ. М. 8. Гергювъдень. Какъ си колкьть жрьтвы ягнета и гы к&дкть, И разда­ вить и ся гЬглкть кой колко оки ще доли, и люлкы правать. Пк. 10. 2) колыбель, люлька: Въ влатна го люлька люляла, Като люляла, ду­ мала: „Нани ми, синко Стояне!" М. 81. Мъжко то д&Ьтё в люлка про­ плава. Д. 63, 3—4. Още въ люлк*-т* чувахъ се «ДНА пйсень. Р . 107. Испания е била и остава за всякога люлка-та на междуособна-та вой­ на, Л. Д. 1876 р . 25. Л ю д ч и ц а ум. волыбелька: Да опасней злати дюлчипи на гроздапвини дворове. Д. 13,47—48. До вечера щ*т до дод*т знОДви с б&Ьли атови, зм&Ьици с злати вочии, змЗДчета въ златя люлчици. Д. 9, 6—9.