* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1112 —
Л о д к а с. ж. вьющаяся цепкая трава, растущая на ннвахъ: Залепилъ сд, вато лепва. Казвать за тогова, вой-то ся влече схЬдъ васъ и не можете да ся избавите отъ него. Ч. 159. ЛФшгйвость с. ж. липкость, клейкость. Вой Л * ш г и в ъ пр. липшй, влейкгё: Отъ росн-тд трибуна да раклячавате он*» лепливд влагд, коя-то ся намира по листа-та на дрьвеса-та. и т наричять ианд? Л. Д. 1871 р . 100. Л ъ п о нар. прекрасно (син* хубаво): „Ела ни на нашъ виляетъ Тамо w лепо& убо&о, Тамо ми греатъ две сднца,—, две несечинн* Ж. ?57. Иванъ Ради тихо ляпо говори. Ч. 295. Тапа трьгна нладо Турче да си—де, А мома му тихо лъпо говори. Кп. 225. Л З ш о з р а ч е н ъ пр. прекрасный: Не знанъ дали ина на друго i t сто ио л^позрачно позорие отъ гЬхъ пр&Ьд&БЛЫ Българии! Пк. 77. Л ъ п о с т ь с. ж. врасота, доброта: Когато гЬзи вднкапган Лпо сти са съединенп съ вятр^шни-гЬ добри качества, тогазъ гЬ прнлвчап иа златни ябълки въ ср&Ьбьрни ендове. Л. Д. 1875 р . 72. Л е п у с т ъ пр. хорошеньвШ, красивый: Дай не ле нале за него. Сама ке побегнемъ по него. Ке ну однеса бакшише, Мойте лепусте от рази. Како нн бели синитн. В. 358. Л*Ьпъ пр. преврасный, красивый, благолепный (син. хубавх): Марко прави тамо лепъ манастиръ, Ленъ манастиръ св-Ьтн Диннцпа. М. 143. На юнаци лепа песенъ nee. М. 141. Лепо село—Лепа цдрю М. 224. (Дпмптар) Л^па прем4па облйче. Д. 20, 24. Раскопахъ, мие, едииъ гробъ, Йзвадихъ лепа юнака. М. 93. Туку те (коня) терамъна лепа свадба, брата ке женанъ, сестра ке мджамъ. М. 342. Хей Mapio, гиздаво девойко! Що к ляпо поле харбанашко X. п. н юнашво* М. 141. Седмо я т е е булгурь, иилавъ или другы сладки съ недъ пли захарт прЪл4пы я т я . Ч. 77. Л Ъ П А гл. дл. Лъпнж 7Л. однокр. 1) приклею, приклеиваю: Залтгаше пакъ да ппше и да л1ши злато. Р. 80. 2) обмазываю сгЬны до* глиной: По насъ за Коледа, за Велнденъ и предъ С Б К П гол-Ьмъ празннкъ женит*. л&Ьпатъ с и ч вата кдща (стеннгЬ й) съ б&Ьла нлн червевг гпила. 3)—пл&Ьсница, юмрукъ, влеплю пощечину, дамъ оплеуху: Кой-т« н да доближи до него, отъ нищо да са не бои, а да ну лЪпне едннъ добръ юмрукъ, Л. Д. 1876р. 181. Л ы ш с а пристаю, прилипаю, льнг. Това всякой знае, защо кога-то нъ мокро врЬмя ходи нзъ глинавд нив*, прьсть му ся л*пи по нозЪ-т-Ь. Л. Д. 1872 р . 234. Сытенъ дребевг прахъ, що са подигаше отъ колата, са лЗшеше по неговото потовево лице. Зк. 130. Л ъ п н * м . средтй слипаюсь, прилипаю: Съ сьрдце, сь душа плавнала уста му загорали лЬппяха за вода, нъ д* да гп наквасл: