* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 768 — З ё м я н ъ пр. глиняный: Аку тн се ск&рши стомна земдна, Азъ ке ти купа стребрена. В. 357. Зёмд, З е м н * Зёдж гл. св. З й м а м ъ З ё м в а м З ё в а м ъ гл. дл1) возьму, беру: ЗИМАТЬ едн* ТЪНКА цевь съ ГЬСНА дупк* па IA споявать съ едно малко топче. Л. Д. 1869р. 75. Сутрен, кога-то на ннва ходи, С торба си хлебец не зема. Д. 63,11—12. И ми кладе лйбъ да дда, Лебо зева,та не дде! В. 45. Зашто зевашъ, бего, б&рза кона?—Зеванъ, зевамъ, ергенв левене! Иишакъ да не хода. В. 90. Ако ли, Ненчо, не идеш, Земам ти Игна невеста. Д. 27, 36—37. Отхождамы връвъ Гръци-гв да земемъ отъ гЬхъ злато. Р. 37, Още ля щеш глоба да земаш И пак иламада даваш&г Д. 52, 41—42, ОЬки грабилъ и изнасялъ онуй, кое-то му похаресвало. Като забелЪжпла таково нещо, маймуна-та наченала да сдглЪдва, какво да си земне и тя. Л. Д. 1876 р. 183. Да сп зеамъ моя блрза коня, Та да идамъ на войска царе&а. Ж. 65. Земи мрежа ленена. Д. 46, 37. Земи си хурка писана И земни ново вретено. Д. 69, 40—41. Земи та ги скрий и двоицата подъ полите си. (Ты бы спрятала ихъ обоихъ себп* подъ полу). Тб. 5. Ако ма в Видин затрншт, Ноще ми леша зеннете. Д. 23, 31—32. Зенайте, верна дружина, Кой колко ноже да носи. Д. 23, 75—76. Зимете баримъ СТОТИНА за про­ водница Р. 43. Зейте си остри секири. Ж. 110. Зела си к ключове-те Да отвори сандуци-ти. Д. 40, 27— 28. И та си зеде (Яна) две ведра въ р*це, Та си отнде на студна вода. Ж. 15а. Ua си зеде остро секнрче. Ж. 29, Та зеде маздракъ въ десна ряка. Ж. 31. И си зеде за старосватъ, За старосватъ сколовранецъ. Ж. 27. А ные смы на брой колко-то всичкы тыя народы вкупъ земены. Л. Д.1869,230. Добытчета земены отъ много далечны места не быва да ся сбирать за водеше съ домашны добытчета. Л. Д. 1873 р. 273. Той като го зе отъ мене, ре­ че ми. Р. 113. 2) займу, занимаю, возьму, беру въ займы, позаимствуюсь, заимствуюсь: Ученый-ть не поучява нростый-тъ, а простый-тъ не зена отъ ученый-тъ. Л. Д. 1871 р. 155. 3) вмещу, вмещаю: Друго ни­ що не имъ достпгаше, осв&ень да ся предготвятъ за плаваше по но­ ре-то, сиречь да носятъ съ техъ си толкова потребны работы, колкото земаше лад1ята. Р. А. 127. 3) получу, получаю: Който Радана уло­ ви, Голем ще бакшиш да земе. Д. 23, 8—9. Хора безъ голем* сермЬ* продавать чюждь хлебъ, отъ кой-то зимать на день по СТОТИНА грошя за труда си само отъ ондалАкъ. Л. Д, 1869 р. 173. 5) приму, принимаю: Въ горящы-ты страны растешя-та зимать исполпнскый видъ. Л. Д. 1871 р. 113. И единъ мьртвецъ зелъ малко по малко негови-те чьрти. Л. Д. 1875 р. 67. Фалоклъ зе пакъ строгая си видъ, щомъ чу тъзи рЬчь. Т. 266. 6) возьму, беру силой, отниму, отнимаю: Ако к с