* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 68G — оражия заключая обпвновенно тамннна. Л. Д. 1874 р . 245. Францъ заключи следъ мене. (Schloss hinter mir ви). Рш. Тарасъ заключЕ врагата. Тб. 95. Ъ (на Оановила-та) заключи (1о&анъ Поповъ) десно крило н ъ шаренъ ковчегъ. М- 1* Заключилъ к тешки порти, Да ве влезе Радичъ юнакъ. М. 171. Паднале му отъ рай божи ключи, Д а отклича наши мратви души, Да отклича и да ги заклича. М. 53. Аз пи да легна под порти, А тн ся в къщп заключи, Ние щем Коя да хванем. Д. 35, 77—79. (противопол. отклкчк).
З а в н и ж д гл. св. обтяну бунагой (окно). Закнжэв(а)важъ гл. дл. (Злиданъ) неумазанъ откакъ с я направилъ и закниженъ съ ръжднвы у пушены xapriu или съ испотрошены стькла. Л. Д. 1869 р . 155. Вто рый (насшоятель на училище-то) ще купува дрьва-та н ще го з а ш жява по Никулдень, защо-то чякалъ да родн пара-та грошь. Ib. р . 156. З а к о н а гл. св. З а в о в а в а м ъ гл. дл. прибью, приколочу, прибиваю, приколачиваю гвоздями: Да са заковать отъ горе по тавана на хлева танки дасчици кои-то са намазвать въ срйда-та съ птичи тутвалъ и около врасъ съ сирупъ. Л. Д. 1875 р . 90. Тин подпорки с а & забитн отъ долный край малко подклеснати до две или до тры п^дн въ зеMIA: а отгорный край са заплЬтени на кола, кому с а & прилепенв в заковани съ др*Ьновы кл*чкы. Пк. 34. З а в о л ё с н и ц а с. ж. чека гвоздь, удерживающей колеса на оси: На краю оси има дупка, в ъ к о к е втакната по едня желез на клйчка. коя ся казва заколесница; защо-то стон задъ колела тан гы дьржп да не излезвать. Пк 45,
т
З а в о л к З а к б л я м ъ гл. св. убью, зарежу, заколю. З а в а л а х ъ З а в л а в а м ъ гл. дл. убиваю, закалываю: „Си заколвфъ до два вола*М. 270. Ти си, Никола касапин, Ела, Никола, у дома, Аз имам крава ялова, Да к Никола заколеш. Д. 88. 31—34. Кокошка-та я закалять внетре на агнище-то прп оганя и тамъ да я оиляшятъ. 9. 112. Хей люде, вардете ся! Мажь-тъ сибнхъ и петелъ-тъ си заклахъ. У. 236. Па захла члярка бпволъ. М. 160. Дай мп ножъ, да т я закола. Сир. Направв ми добро, да т и нанрава зло. Ч. 149. Дивадите заклаватъ едного отъ робыте. Р. А . 99, Следъ като гы (жьртвыт/Ь) представмьтъ предъ жьртвснника, проваждатъ гы на едно отстранено место, дето гы зак лаватъ за ппршествата на жрецытЬ на богынята. Т, 64. Отвраднешъ нещо отъ техъ—закаламъ та като агне. Ст. 48. „Я на бога, синче, к у р банъ сумъ таксало, Тебе, синче. курбанъ я ке те заколямъ" М. 29„Нейкитъ Господъ чвечка жертва, Тукъ заколи два царпн овна ib. Детето в люлпа заклано! Д. 44, 33. Калина дете-то заклала. Д. 44, 38. „Не