* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 636 — Ж р е б ё с. с. жерсбенокъ тоже что ждребе: Така отреди да направи извънъ двора си една мандричка и танъ да запре ламата съ жребетата й (съ детенышами). Р. Л. 52. Ж р ё б и е с. с. 1) жребШ: Погибель, злочсстле, сиромапия, трудъ, мдка, невола: това е жрОДе, което ся пада всякому нного или малко, когато ся роди. П. 11. А вашето жребие (euer Loos) е срамъ, прок лятия н гоненье. Рш. 61. 2) выигрышный нуиеръ: НЬкой си залага животътъ сано да изиграе жребнето (einen Treffer ги haschen) и изважда сё нули. Рш. 67. Жрътва с. ж. жертва: „Да, ке ти донесанъ еденъ рудн овенъ, Д4 ке 4 го да&ажъ на цлрна-та чума".—„Майко, мила майко, чума жертва нейкитъ". М. 353. А пр^ждЯ ё было (наср4ды вратнику) само изострено врайще кола къту копье, на кое с*& забивали непрнл1ьлскы главы или отъ животны, коихъ СА приносили въ жьртв* богънъ за за пав* отъ злынн или злы духове. Як. 34. Ж р я г в у в а к ъ гл. дл. приношу въ жертву: Тогазн зар&чяхъ на говедарятъ си да ни донесе една крава отъ найтлъстнгЬ за да а жерствувань въ денятъ на вурбана. X. I . 44. Жрътвуванге с. с. жертвоприношеше. Жуэвёигс с. с. журчате: МЪжду тыя овошки течяха много бистри изворчета съ пр1ятно жужете. X. II, 71. Жуасеръ с. м. смоль: П. запусна г*сти и черни, като жужеръ,
мустаки (вырошилъ усы густые и черные какъ смоль). Тб. 64
г
Ж у ж н * 1 4 . дл. подстрекаю, побуждаю: Хора-та не знаили тврьдЪ нного и за земш-тж; нъ все гы жужндло н4що и гы карало да ся иаучять що ина исподъ земиь-т* и на що тя стон. Ж. Д. 1872 р . 98. Ж у к ъ с. м. жукъ: Жукъ (базунякъ, рогче). Сб. 6. ЖулбВЪ с. м. пыльный свертокъ, катушекъ: Овка нерачка знае. че между водите снществува голЗшо различие, т. е. че една вода бива метка, а друга рЬзка: въ п*рвата сапунътъ са раслуща и преобразява са на пЗша, а въ послЬднята той образува жулсци и пресича са. 3. 2i8. Ж у л к гл. дл. 1) тру: Най сети* той и съ пясъкъ го жулилъ до толко что-то Арапинъ-тъ ся поболилъ безъ да побЬлЪе. Сб. 24. 2) развере жу (о рангъ): Пб-добрЪ е и да ся o6eie рана-та съ кр*тиц&, каквото да ся не жюли, зачтото ноже да ся ожюли рана-та па да си натрька д*Ьте-то уста-та. Ж. Д. 1874 р . 86. 3) деру (розгами, плетью): Често ликторегЬ така люто жул*Ьх* консулет* си, Д&Ьто гЬ по нЬколко не дели си почесвах* шалваретЬ. Тб. 15.
