* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 603 — ски-т* пушки на Синоръ Густава. Л. Д. 1875 144. Свирни и п*сни ще ечатъ, хоро отъ момчета, невеста н моми ще игралтъ до мр&кноваяк. 7. 94. Тамъ сладкогласный ликъ ечи Българскый Ёксархъ да жив*й. Л. Д. 1875 р . 122. Завчасъ сичко нлъкна; ккн* церковно n i шга. Р. 74. Тамъ погледна на дол4 и вид* Пайера въ една ддлбочина o n четнре негра да виси, а отъ дано-то на дупва-та ечеше жалостния гласъ на натрозинъ-тъ Церлиновиче. Л. Д. 1876 р . 140. Дру­ жинина са скарала съ него, ножове-rb Ькналн (звякнули), ib. 1875 р . 154. Куфаръ чюпраяи ичях*. Ч. 302. 2) отзовусь: Радость-та за т*хно-то увенчано путешествие йкна по сичкия свЪтъ. Л. Д. 1875 р . 19. 16кнж гл. дл. раслрашиваю: Не ся уморявайте да инъ (на д1ща-та) орнказвате колко-то и да вы екн*ть и запытвать. Л. Д. 1872 р . 152. За д$те-то сега е всичко ново, всичко му влиза въ очи и го кара да екне н да запытва. ib. 134. Азъ искамь да пораскаж» нвщо на тыя, кои-то обычять да екндть и да ся учятъ. ib. 97. (Ср. заккня.) Е ж м е в ч н - б а ш и (ehmekdji s. t. Boulanger; екмекчи Буд. и bach subs. t. Tite. chef) с. м. ЗаповФдяикъ на хлвбопродавцы. Званге турецкаго сановника по МанасЫйской летописи. Гп 265. Е в О Н О М Й С Т Ъ с. м. (син. пресмгътачъ) эвононистъ. Осв4нътова ние требва да баденъ и добрн преснЁтачи екононистй. J. Д. 1875 р . 83. Евс^ЕВЪ* (eksik s. t. 1. Deficit, ddfaut manque 2. Moins.) нескл. недостающей, испорченный: Че си била неханжйка. Бксикъ вино продавала И водица придавала. М. 49. Че си чуждо работила, Ексикъ ока доходила, Твое не ей придавала. М. 49. Господъ ну прати слави пилци, Славн пилцй размешани, Да ну пеятъ на башчата. До две ну су пнлци ексикъ. В. 333. „Кто, ефендинъ, парите!*—„Хемъ да не са нксикъ, че за едйото дв*Ь ще зема*. От. 43. Сите делии—коньи седлаат Еден ш ексик, Турче коджа-бей. Пс. 9—10 р . 96. Вместо дълн& наград* заялащаны трудоветй имъ съ калпавы н екенцы пары (на селяны-ты). Л. Д. 1869 р . 200. Е в т а ш ъ * (aiaqtach s. t. Compagnon de route) с. м. (син. дру­ гарь) *оварнщъ; Прикаралу са е едноашь Ивану ну, та гоаргнува рану въ поньедьелникъ вутрина съ другарье нье си да поатюва и друмува; та че зароачялъ женену си, въ Нидьеля вёчеръ; да гу вдигне рану въ поньедьелникъ вутрина, да си не ходатъ екташенье ну та да остане той самнчекъ. Сабудилъ са е Иванъ и видьелъ че са е бьелу соавналу н екташенье ну са отишли. Ч. 256. Варвялъ колко варвялъ дошиолъ до нал гора, дену го е билъ чякалъ Милииъ войвода, чн не* стигналъ още ноеговя-нье екташе. Ч. 256.