* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 412 — Г р и я с * с а м. дл. забочусь: Брайно ле, Нягуле брайно, Не грнжи сд, брайно, не тъжи. Д. 30, 21—22. Не грижи ся, невесто, грижи! ib. 35, 76. Ти немой грижа за мъжко д?те. ib. 37, 35. М Герги отговаря: „Не грижи са, сиико Гергн*. Ж. 42. Я сн не грижи, татко-льо. ib. 86. Ангелино, п&рва любовъ! Нимъ c i грижи ти за мене, Извикнн си, запей си! ib. 114. Еднакво c i грижехме да предадиме в4рно народно-то произношеше— М. p. I I I . Не ся грыжи, царю! (не бойся, король) Р, 19. Безъ да тя е ен?, или да ся погрижншь малко за тази случка. X. J, 30. Погрыжи ся да дадешь на дЪте-то си нЪкок невинн* играчкл. Л. Д. 1869 р . 101. Съ особна любовь са грижаха нсгови-тЬ придружници при послЗ>дня-та му болесть, ib. 187b p. 12. Г р и а в я и в ъ пр. заботливый: Азъ ви опростяванъ за вашитЪ Р&Ьчи, грыжлива майко! (Ich vereeihe der bangen Mutter). Э. JT. 59r На това растете трЬбва грыжливо и трудно гледаше за да може то да напр-Ьдува. Л. Д 1869 р . 143. Грыжливъ скотовъдецъ. ib. 1873. р . 8 Г р и я с о в е н ъ пр. озабоченный: По двори ходи и плаче Грижовна Стана жаловна. Д. 35, 56—57, ГриЗА гл. дл. ГризНА гл. св. грызу: (Баба) ни напрела две вретена, си &и клала на полица; дошло маче лнзна, дошло куче гряз­ на. М. 661. Гладно куче и голъ кокалъ гризе. Ч. 142. Като H i x какво да яде, жерави зелени мамули и лакомо отъ гладъ премила и гризе въ самот1ята. Зк. 140. С4ки отъ насъ желае да гризе кокалътъ, да играе глупавн роли, да ПАЛИИ СЪ лой шкембето и да дрЪме идио­ тически. 3. 191 Говеда-та зачто-то грызхть трЪв*-ТА само съ брьныты си, трЬбува да ся пущать на пашк въ ВЫСОКА тр4вж. Л. Д. 1873 р. 276. О безпокойномг чувстве . Мене гриз^ши зм1я у сойка Злоба султанска да на не стигни! Гп. 25. Гриз& с а грызусь, ссорюсь: Исканъ забава да си направа, да се погрпзА съ единъ попъ (herumш 4 tubeissen). Рш. 106. Г р и н д а с. ж. съ уцелгъвшимъ оть старины npou3HOxaeHieMb *-са малаго въ старослав. реченш гряда, f. Ьокб;, trabs бревно: Видохъ колосалиата гринда (ддрво), на коя-то сила-та е въ съетолние да дигне ц4лъ единъ натоваренъ шлепъ. Л. Д. 1876 р . 232. " Г р и н ч а с т ъ пр. одержимый недугомъ рака, покрытый гнойны­ ми нарывами (Ср. серб, грйнта f. der Krebs, cancer): Твойто татко го опнле, Го излагале, те св&ршиле, Дипъ на лошо те заик стиле, За тоа гринчасто копиле. В. 363.