* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 407 —
ты. н следъ т±хъ ся остави пакъ целина, тогава такъво ораше ся казва гребете. Л. Д. 1873 р. 254—255. Г р е б л о с с. 1) весло (син. лопата): Друго нищо нетр*Ьбваше тогава осв^нь платно и гребло, РА. 126. 2) грабли: За да работишь зеииц*-тл тр*Ьбувать ти мотыка, трьнокопъ, лопата, гребло и пр. Л. Д 1873 р. 214. Съ гребло отгрибвать брашно. Пк. 82. Дьрвенната мотыка ми служаше за рало и за гребло. РС. 68. Г. е оставилъ грЪблото сн и са залов илъ за поезнята. 3. 328. Всякы квасъ и тъгаръ! Всяко гребло тягло! Гп. 168. Г р е б у д к а с. ж. грабли: Конска гребулка може да му служи на отворено-то поле да гребе съ нея, както и да сабира сено-то на ливада-та си. Л. Д. 1876 р. 69. Г р е б а и. дл. 1) гребу: КазадитЪ c f ^ i x A въ каиди и греб4х* еъ лопатитб. Тб. 109. Имане-то ще са распилее отъ преде ти и то гава само греби. Л. Д. 1876 р. 181. 2) черпаю: Отъ када-т& гребать зисть съ котлы. Пк. 74. Ср. сл. кривачъ. Г р е д а с. ж. 1) брусъ, бревно, балка, перекладина: И греди за тавани-те. Д. б, 19. И за гредй—милолики кметидп (чюма-ma мори), ib. о, 31. (Стоянъ) си удрп пуста тамбура, Стана кад1а да играть. Си ф&рлв бинишъ въ камара, Си фарли шапка на греди. М. 269. Си ихахъ кукя голема! Кога дойдофъ да видамъ, Н& една греда стоеше, И та беше потпрена. ib. 533. Да се родить &сд берикетъ—Чеинци-те до греди-те, Ячиени-те до стре&и-те. ib. 660. Ази спЗСд, лидо младо, Натъ каштата, натъ гредата—Затъ каштата криша има, Та се качи в&рсъ кркшата Отъ крвшата в&рсъ бауа та, Отъ бауата в&рсъ гредата, Азъ Бе клада столъ да стъпнешъ. В. 41. Кака въ кащп, крака-та и вянка?— Греда. Ч. 118. Кривъ старедъ отъ греда нпкае (никне?)?— йбрпкъ. ib. 119. Черните дрьвеии кашти, съ простнатп греди отъ прозорците (со множествомъ протянутыхъ изъ оконъ жердей). Тб. 94. Малко кругаумче, кога са врьлп въ вода, брьзо тъне до дъно-то, а пакъ една голема греда не тъне. Л. Д. 1870 р. 159. Еще отъ дънера (на хлгьбно дрьво) правятъ си каичета, корыта, греды за колыбы-ты си. ib. 1871 р. 110. Всичкыте греди на сала ся распрьстнаха. РА. 162. 2) звено, ступень (ср. сл. грида): И имъ исправи дъека съ набиты греды (Опустилъ доску съ набивными ступенями въ провалъ). Р. 81.
г
Греда гл. дл. иду: Яна ндетъ отъ бана-та Изм1ена, истр1ена— Раде грептъ отъ меана Наядено, нашкно, Си явнало бжрза коня. М. 426.