* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 364 —
за да посрЪща пчелы-ты в намЪща га пъ новы-ты жилища; другояче ще гы трьси по гора-та. ib. 1870 р. 184. Добр* е сега да ся npfcнасять кошлре-гЬ въ нЪко* горд. ib. 185. Дывокудкы ся донасять отъ гора-та и посаждать ся где-то требва. ib. 187. И самый иъхъ тогава не былъ като сегашный, а като една дабова гора. ib. 1872 р. 190. НЬйде си ся напирать окрыплецы и корен* отъ вЬкогашны горы. ib. 1873 р. 69. Гол4мы-ты горы-въ топли-ты климаты растать съ необыкновенно великолеше. ib. 126. За евин* най-добра пашя е по горы-ты. ib. 276. А на Слов?нство-то ще баде слава и хвала, зачто-то е листо отъ негова-та гора. ib. 1874 р. 136. Старовр^мешни гори. ib. 1875 р. 9. И чета-та са прасна насамъ натамъ по гора-та. ib. 144. Тамъ, дето ве саществуватъ гори, поташътъ са прави отъ слама и отъ други треви. 3. 8. Горичкы и дубрави пълни отъ веЬкакви дрьвеса и овошвы. X. I, 84. § Г о р а ж в о д а все, вселенная: Дано те, Радо, нанразк Майка ти магесница-та Магйоза гора и вода. Д. 8, 35—36. Г о р д е д е в к н а с. ж. высоком-fcpie: Нейнатата хубость ппкога не и докара ни най малка горделевина. Зк. 70. Г о р д * » с а Горделив*** са ГорДьь с а гл. дл. горжусь: Жяба-та видела, че ковать коне-те, и тя вдигнала кракъ да IB ковать. Казвать томува, кой-то наистина не чини и две пары, а ся горделиви. Ч. 158. Азъ ще имамъ въ вазъ набожна супруга, но която нито най валко се гордое съ набожностьта си. Э. Г. 37. Biena и цела Австрия имать причина да ся радватъ и гордеиьтъ. Л. Д. 1873 р. 283. БлъгарКЫ-ГБ имать право да ся гордеять за своето достойнство. ib. 1874 р. 183. Мнозина ел гордатъ за голЪмы и славны работы безъ да могатъ да заврьшватъ и общыгЬ человечески работы. Сб. 39. Г о р д ъ пр. гордый: Близость-та на планины-те тамъ прави ха рактера на чловека пб-гордъ. Л. Д. .1870 р. 71. Г о р е с. соб. ср. р. лесъ, полесье, пуща: Хайд& да идем в пусто горе В пусто горе; тилилейско. Д. 64, 10—11. Г о р е с. с. горе: Ей Стодне мили сынз! Кажи еынв HITO гре (греть!) имашъ? В. 309. Г о р * нар. 1) наверху: Та като додеш, нпто да хлопаш, Нито да хлопаш, нито да викаш, Че буля ми к горе в соба-та. Д. 72; 11—12. 17. Райски-те софрп ставени, Найгоре свети Никола, До него свети Ил1а. II. 33. (ср. сл. чело). Тамо горе зеленее, Мое сарце ми чернее За една мома отъ село-то. ib. 450. 2) наверхъ, вверхъ, выше: Издигна (змп>й