* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 275 —
Можемы да важеасы съ тъчность, чп Българи не сано познавать п внать дадены ннана на сичкы трввы, нъ шще знашть и коя какво действие има! Нъ то изкуство ё о стало сано въ селцы, коихъ Бълга ри зъвать врачове и врачкы. Пк. 61. T i (домакынкы-пнъ) не ходить да пытать врачкЫ и баичкы отъ що е урамисалъ, нъ знавать че той е настиналъ. Ж. Д. 1870 р . 184. Да ся опиши подробно, що говорить такива врачки и врачюве, какъ то си гы паричя народъ. Пк. 12. Нъ жена нн, която была една врачва я, наистина, санодива, долувява ия той чясъ за рвката, и на изважда здравъ и читавъ на острова, що 64 ше тамъ паблизо. X. J, 51. В р а ч о в с т в о с. с. В р а ч о д и я с. ж. колдовство: На Янелш-гв занипе-то е врачовство. 7. 160. Щото у насъ наричяны гяволш н врачолш, казвать ти кннгы-ты, че не е друго освЗшь вл1яше на естествеины-ты силы. Л. Д. 1871 р . 152. В р а ч у в а м ъ (ин. вражувамъ) гл. дл. ворожу, гадаю: Свиди ли ти са пара-та Че при врачва не идеш Врачва-та да тн врачува. Д. 11, 8—10. Халдеи-гЬ вражувалп и пр4дсказ&вали на челов&Ьци-т* за
бадущность-та имъ и тълкували снове. I . 28. Объ исками клада:
Освенъ това бае Христо и бае и врачува — ноже би ще на научи на унъ—разумъ. Л. Д. 1876 р . 181. Вр*вва с. ж- (ср. пол. wrzawa; словин- verva f. Gedrange, vreva Auflauf; хоре, vreva Tumult) шумъ, молва: „Що вр*Ьва к на село?"— „Мн св женить комаръ бей За мушичка дев ой ка". Ж 25. Слушамъ врева по широко поле, Царнъ Арапинъ по поле ми шетатъ. ib. 148. Що ю врЪва въ Поройна царква? C i венча&атъ Милошъ со нечета. ib. 528. Що к врева во гора зелена? Аль к паша, ель к млатъ субаша? ib. 542. Што е тал врева въ бегови конаци? Или ми е кадина оумрела? Или ии сынъ отъ войске дойде? В. 89. Хорачи (=орачи) в&рвать, на иьива ндатъ ,—, сосъ Рада вреватъ: Рада е заклана, Стоанъ убодепъ. ib. 176. По пъто идатъ троица Тирци, По пъто ндатъ, врева си ере4отг. ib. 192.
В р е в к гл. дл. говорю: Стана си мете раините дворе, Емъ двори мете, енъ на слънце вреви. В. 24. П4сна нее дирп вревп. ib. 29. Димитаръ ляда гидХл! Нимой ми вревишъ, Да не тн кажива: Азъ си плака п&рвото любе! ib. 64—65. В р Ъ д а с. ж. 1) вредъ: Изобщо хора-та малко тачять това прьво въепнташе и инозина си мыслять, че то може и да ся зарЪже безъ никаква врЪда. Ж. Д. 1872 р . 146. Знай че нЬма добро, у кЬето да 18*
