* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— .31 — Свойта жена, ларво либе, Та го гл*да и настапва, На Марка са кри­ во видя (3 л. ед. ч. аор.), Па эахвана да я псува. 3. 174. В и е л и ц а с. ж. вьюга, нетель: Задале с* силни-не ветро&и За­ дале c i маглп п пра&о&и, По нвмъ од?тъ силни в!улнцп. М. 17. Biyлнцн-те един смешватъ со Самовилн-те. М. р . 525. (ср. подь сл. плюиь). Станалъ студъ, в*Ьйнала В 1 е л и ц а . Ч. 183. Ако ина нопгЬ бури и B i e лнцы, ще баде плодна година-та. Л. Д. 1869 р . 38. J№rb—ступень и буенъ дъждь, зимЬ—снЪгъ и в!елица. ib. 40. А кога-то стане вieлидa. тогава начно може да ся распознав образъ-тъ на сн^га. ib. 1870 р . 82. СнЪгъ лриваляваше често; по нЪкой натъ наставаха вЪялици. ib. 1876 р . 139, Ни осенните вп&Ьлици, ни зимните студове, ни прол&Ьтната влага, нищо не бЪше въ састояние да я запре и да я накара да вощува въ бащината си ваща. 3. 34. В и з т е н ы т о м а н а нижнее платье въ офищальномъ нарядгъ па- mpiapuiuxb пп>вчихъ; Денесь свирачъ или пграчъ по врьчны и кафеиы—(кючекъ) патр1арппя го пргЬна за п4вцъ, облачя му черны шап­ ка (ov), дьлгь бинишъ (fidoov), визтены томана (гащы). Гп. 209. В и в а д н и ц а с. ж. Вивалго с. е. минаретъ: И да ми дадешь, Царь Муратъ, Султанъ Селинска Джашн Съсъ дванаесеть выкала. 7. 334. Това здание представлява повече една таношна джания, както тр^бва; украсена съ дв* викалници, минарета. Л. Д. 1874 р . 247. Ср. сл. минаре. В и в а м ъ гл. дл. В и к н а гл. св. 1) зову, называю, вызываю: Пой­ ди да нн викашъ Мой-те вЪрнн дружки. М. 8. Тога краля ми св поболило, Що мн лежа за три години Що ни викна попой и владици, Да го крала Tie пзповедв^тъ. ib. 49, р . 58. Радини дружки Рада виваегъ. ib. 258. Какъ ке викпамъ чужа майка майко! Какъ ке вивнамъ чужн татка татко! ib. 525. Вилн ле, Вихри и Самодиви, Вази съм внкъл да кажа. Д. 5, 6—7. Мене ме внват на зефет. ib. 43, 15. Отдй ни знает, невЪсто, Че ме викат Дамяна. гЪ.25, 61—62. Пенчова найка на годеж викали. ib. 70, 16. Това са не вика юнаство, Това са вика хайдутлукъ. Ч. 284. Уть гура юнакъ да вивань, Дите-ту да мп кращава. Ч. 301. Ми викаатъ дели-Димо,—млатъ fcexax. В. 339. Гръдкы-атъ царь ны выка да йриземемъ блъгарска-та зем», и да ш дръжинъ ны (—зоветъ насъ—). Р. 29. Выкамъ на садъ с?нва-та тейкова, и неговы-тЪ убийци (— вызываю), ib, 75. Училищно-то настоятелство пр*зъ KXiifl выка хора да пр^трьсять, да ПОГБГИИТЬ и нзмах и т ь училище-то. Л. Д. 1870 р . 185. Единъ ковачь, кого-то вывали iaK-Овъ 1873 р. 242. Азъ си го наричахъ Спноръ Густаво, анашенци-