* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
00 Д
млед*л1е. Л. Д. 1869 р . 132. Пушкияъ стон на единъ рядъ съ вснчкы най-в4щы епическы песнотворцы, ib. 1875 р . 55. Съединявать снопыгЬ, прививакще гы вЬщо. Як. 55. Българи с* твьрдЪ в!щи, да прикарвать н извождать воды но най трудный мЪста. ib. 80. Петко—за другото Робенсыново готвеше не беше никакъ в4щъ. РА. 111. Подойка-та тр-Ьбва да баде в-Ьща около дйте-то. Л. Д. 1869 р . 92. ВЪщъ лекарь, ib. Единъ вЪщъ орачь може да познае по вънкашчый глядъ какво му е прьсть-та на нива-та. Л. Д. 1872 р . 239. Поне тъй ма увЪряваше Менторъ, вЪлцй въ божескы-тЬ работы (instruit des choses
divines). Т. 97.
В е щ ь (син. н&що, работа) с. ж. вещь: Вещи-ты или бездушныгы н*ща. Л. Д. 1869 р . 86. В Ф я н и ц а с. ж. мякина: А къту приснЗшать пл^ва, почвать да забьосвать, т. е., съ граба да обирать и осталак но ядра слама, да остани сано зьрно и в?|вньца (мягвина). Пк. 59. В & я ч в а (ин. вгЬатаа-та м а ш и н а ) с. ж. веялка: Но по-напр^дъ трвбва да е нинало жито-то презъ веячна-та машина. Л. Д. 1876 р. 72. Заринваиьще жито съ В&БЯЧКЫ лупаты, хвьрлкть на высо ко срЪщу вЪтьра, и така ся отдела зьрно отъ мегкина. А вЪячки лупати са& потьнки, н съ по-дьнгы упашкы отъ обичны лупаты, и подплатени на вьрха нарынвала съ утьнчено плоско железо. Пк. 59. В?кв гл. дл. 1) В*БЮ, даю прохладу (влагу), развъваю. ВгЬйна гл. св. дуну, пов*ю: Хладина в*БКше (Разливалась прохлада). Р. 3. Буйна ли вода протече, Че ни думи-ти завлЗгче? Букн ли вйтър пов4к Че нн думи-ти зав^к. Д. 71, 18—21. Царю коня води и му байрак води, И му байракъ носи и ну роса ввк. ib. 84, 6—8. Конь му вее, слан це грее, Конь ну диха, звезда вдига. М. 83. Тогава станалъ студъ, в$йнала в^елица и отнесло бабичка-та, заедно съ овце-гЬ. Ч. 182. Hie усЬщамы само вЪеше-то. Л. Д. 1871 р , 95. Шьтала е мома-та; кадЪ-то е шьтала, белы полы веяла, рань босилекъ сеяла. Ч. 35. По стоянная локущя „за тоя, где-то в*е" означаешь—(делать что либо) на ветеръ: И възъ това още п пары да давамы за тоя где-то вее. Л. Д. 1869 р . 177. Да ся харчять пары-ты за тоя, где-то Bie. ib. 120. А пакъ дйтца-та ходяха въ училище за тоя где-то Bte: да зйпать пзъ прозорцы-ты и да учать всичво на изусть—папагалскы! ib. 162. Нени мп нени, мажко дйтенце! Вейна-ще в&Ьтрець—полюла-ще та. Ч. 294. B*bia са развеваюсь: Че ми к драго, Гюло ле, Кога юнака обескт, Риза-та да му б4л&Ьгс, Перчема да се в4к. Д. 29, 42—45. Перчег
Учен. Зап., Волг. сл.
16
