* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 224
-
В е ш к а с. ж. бровь (ум. къ вежда): Б бре лидо, лндо младо! Што мя кълнешъ тенки вещки, Пойдя въдни шавице, Тавввви са мойте вон* кн. В. 209. „Зашто ги имашъ моме, Tie тенки вешки?"—„Пмамъ ги ненамъ лидо, за ц&рната земд". ib. 211. ВгЬщакъ с. м. знатовъ: Гдй ни политехническо-то училище, кое-то да ни дава искусны вйщациза всдка работа. Л. Д. 1671 р. 153. ВгЬщина с. ж. искусство, опытность: Съ вЪщо глядате п слабото д4те става силно, а съ нев*що-то загынва и най-силно-то. Таи вощина ся съетои потече-то у недвижейе, отъ волкото у много дви жете. Л. Д. 1869 р. 91. В й щ и н с т в о с. с. искусство: Югословенсва-та Академия за на уки и в&Ьщинство. Л. Д. 1873 р. 118. В Ф щ и ц а В г Ь ш т е р и ц а с. ж. 1) ведьма: За стары-т4 бабы каз вать че ставали вещерицы и нощя пили кръвь-та на отрочета-та н ся преобразявали иа пеперуды; за това по кащя-та, като съглЪдать въ н?ко1к ста» отъ годЗшы-ты червеннвавы пеперуды, всичкы-тЪ до машни стакть да к гонять, идоклЪ * не уб1ятх, не ся успокоявать— да не умрьтви нового. Ч. 43. Мале ле, мамчице, стара вещица! Защо ме пращашъ рано на вода? ib. 348. (Прикажи) за стары изполины, вещицы, или вйщирицы вилы, тьласани, вЬдй и проч. Пк. 13. Когда щать изрази укорете противо н^конь си грозна или злотворница же на, назвать „Пуста ВЬщнце! умравна грозна В$щирица! Тп. 171. Вещица грозна в& домъ Шишмановъ Отровно несъгласГ избльва! ib. 74. Вйщица нълва между ймь сЬиыгте. ib. 137. Като не познавать саща-та причина, воя-то е докарала смръть-т* на дйте-то, отдавать ш на вещицы, самодывы и др. т. Л. Д. 1869 р. 107. ТЬ (жены-шы) не дрьжять вече на урана н уровы, на самодивы и в?щнцн. ib. р . 135. 2) въ nopuuauie злой женщины: Тогази ненадЪйно ни си пр4дставн оная в?щица, що б4ше ной жена. X. J, 53. 3) названге ночной ба бочки (погребальная япанча?), такъ описываемой Раковсъимъ: Въ Българиш, по вЪвой си дрьвеса, си нахождать голыми, къту яйце сочти, дьлговати пашкули, увнти чьрни, и отъ т4хъ изфрьвнать пивируди голыми чьрночьрвеннвави. и на крила инъ некий къту очи, гЬхъ пипи руды зъвать „вещицы"- Пк. 67, Ср. выше подъ 1) Ч. 53. 4) свЪтяпцйся червячокъ: Едно нещо ноке. летать, негде годе засветвитъ (светульва, вещица). М. р. 532. (гат.).
в
ВгЬщь пр. искусный, опытный, нудрый: ВЪща-та сватя познава, да ли ще ся збаде сватовщина-та още отъ пьрвый-ть пить. Ч. 65ш Попъ Прьванъ ся захвана да научи свои-ты селяне на по-вЪщо зе-