* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 204 — ся сьбирать ведно я ся зарождать та работать задружно днЬсь за едного, а сутр* за другаго! Пк. 54. Той исказа в*дно съ него все. Гп. 239. Войнство турское 64me ведно съ народа, ib. 179. Градсвы старейшины, изЪдницы, Българи наши с турцы си& ведно. ib. 150. 1 В е д р и н а с. ж. 1) ясное небо: На &си-те вуки ведрина А на наша-ва облаяно. М. 13. (син. яснина). Ани ни, мамо, постели, На хармана подъ круша-та, На ведрина да лежк.—Дано на глава отбо­ ли. Ч. 264. 2) ясность, открытое выражен!е (лица): На сичкыгЬ лица са изобразяваше една ведрина и тпхость (je пс sais quoi de serein et de radoud). T. 180. В е д р о с. с. В е д р и ц а с. ж. ведро (син. бакрачъ): И та снзеде две ведра въ рице, Та. сн отиде на студна вода. М. 15а). И сн та зеде (Яна) ведрица въ рице, Та си отиде любе на вода. М. 15.6). Дв* м4ры (ведра) вод*. Ж. Д, 1871 р. 106. И не далеко отъ него стоеше Брнвния, ведрица-та, воя-то носеше да нал?е съ вода, да стон на л?ва страна захвирлена. Ж. Д. 1875 р. 134. Дури к жито ефтнно, Кнлница вреще сто пари, Ведрица вино золота. М. 223. Кило-то жи­ то стотина, Ведро-то вино флорина, ib. 225. Бте старо дё идетъ, Во ле&ица ведро-то, Во десница иресница. ib. 269. Моне-то одитъ наезеро-то, Да ни налентъ бисерна вода; Две ведра въ рице, ведро на глава, ib. 345. Днгнн сн ведро на рано, Нали го вода студена, ib. 442. Ве(гЬ)дъръ пр. 1) ясный: НощЪ кога е ведро небе-то кой-то ина остъръ глядъ ноже да съзре и тьмный дЪлъ отъ месяца. Ж. Д. 1872 р. 105. А подъ вядро небо валяло като дъждь плавець и пепель. ib. 1874 р. 116. Ведро сн небо радостно гл&Ьда. Гп. 7. Кога гледапгь она ведро небо, Нигде нематъ пострашенъ отъ тебе. М. 101. 2) находчи­ вый, ловшй (ачнпозъ): Кадри б-вфме, ведрн бЪфме, ви грабнафне човек-отъ; юнаци бОДме, ви поробифме войска-та (произносится въ т ptb, именуемой Гага). М. р. 525. Си повадн коня Дойчино&а. М. 88. В е д * (веда) В о д » (водя) 1) веду, руководствую: Коник-т? водяха по бр4г-атъ. Р . 44. Немой ме назад вращати но си ме води код майка. Д. 34. 159—160. Я извади врана коня Деветъ годин неводено, Неводено, нековапо. Д. 40, 57—59; Този животъ, кого-то водя, е за мене едно гол^мо убийство. Ж. Д. 1875 р. 152. Дотогасъ тЬ ведяха днвъ и скотский животъ. Т. 29. Чисто прьва слука водила хора-та да изнаиврять нЬчто друго, както си случва и днесь. Л. Д. 1873 р. 172. Орачь-тъ така трЪбува да ся води въ орань-та си. ib. р. 255. И въ това си водять по слЪдуиыце-то правило, ib. 1869 р. 5. По найва-та д*тца-та си водять, нейны-тб обычяи и характеръ прииать. ib. 1874