* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 135 — ка вечь иа старви отъ хорото оборци: сЬтньото раввеселете на млаДВТБ. Борбата по селата и до днесь са е упазила—На отворено M i ето, заградено отвредомъ съ множество зрители, са ввжда гордо да ходи самъ по-храбрй-тъ отъ борцитЪ: неговата съблечена до поясъ снага го правн още по-грозенъ: бързо отв*тре са вьрти пазачь съ дълавъ нрьтъ и не пропуска да са натискватъ—Чи аво са надвей, ще посрами не само себе си, нъ и селото му... Какъ какъ борбата са свьршва, сички са врукватъ, земятъ юнакътъ, който е надвнлъ, на р«л/Б, дигатъ го на гор*, за да го види сичко зборище. Зк. 173. Б о р г а с ъ имя соб. мгъста: Вовъ Боргасъ си отиде, М. 76. Б о р д е й * (burdi, s. p. lone) с. м. шалашъ: Нека си е единъ бордей, или една колиба, чи да си е мой. Зк. 165. Сьрцето ми са к*са, като гл4дамъ хубуснит4 наши селенчета да са ровятъ иэъ прахътъ и въ буклукътъ тамъ въ онзи бурдей. Зк. 30. Даскалътъ учете въ единъ бурдей: до-по-врай стоните седехме Hie съ дъечиците въ раки­ та си: а той седЪше на cpinvfe ни на едно чувалче и си mieme туй оиуй. ib. 32. В о р е ц ъ с. м. поединщикъ: Той беше сръдченъ войникъ и борецъ (боецъ и поединщикъ). Р. 140. Б о р н н а с. м. еловая щепа, служащая для оевгъщенхя, лучина: Товар борина ивгори (Борянка, сидя и поджидая мужа съ пира). Д. 43, 28. Де ща дойде младъ Александрия, никой—коня да му пофати, Ниту борна да му просвети. D. S. 4; 4—5. 7. Ъ догорила бела бо­ рина. М. 16. Да ручаетъ и да вечераетъ Безъ свевя, безъ бела бо­ рнна, Отъ софра-та видело да инатъ. ib. 84. Я те барафъ нокье со борина, Ми те найдофъ денк на пладнииа. ib. 90. Три фурни да несняъ, Три с*жни дярва д& изгорншъ, И то&аръ бела борина. ib. 241. Старецъ дельба делеше Со угарче борнна, &И делеше моми-те, Стари­ те на жлади-те, И младп-те на стари, ib. 269. Не седи много на ве­ черь, Не гори нногу борина. ib. 315. Лице-то ну се яснеше, Како ламбада борина. ib. 330. Какъ пее паунъ на д*рво, Такъ гори юнакъ за нона, Како два страха борина. ib. 380. Изваднхд ну зябы съ клящы единъ по единъ! Забивах* му бориня подъ нохты, и го горих* живъ. Гп. 240. Лю излезе ноняната найва, Съ фенеръ борна на ръките—Де подина тихинъ ветеръ, Та изгаси борина. В. 45!—46. А запа­ ли фенерь борна, Испрати ме до портите, ib. 175. Ср. подъ сл. пъкалъ, цапк. Ч. 182. Б о р и н а р н н ъ с. м. продавецъ осветительной лучины; Азъ ко-