* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 113 — праха; Сите гы деветъ даваха аа една бела бугарка: Бугарка, мамо, та душа,—Бугарска душа нерише На това ситенъ босилшкъ; Бонна душа нерише На това бело белило, ib. Девъ си е чело, чвло виделоНа бела лоза ц&рно грозде, На ц&риа лоза бело грозде, Та и Бклгарка Арапинъ да люби. В. 282. Гино море, Гнно Бвлгаръ казн! Иоткрчн се да те земамъ, Да ти кладемъ Ткрско ине, Мени Ал1а. тебе Ай ше*. ib. 286. Ц*ль ц*Ьлинничякъ Блъгаринъ още и твой роднина, па ти и хороти на п&тя хубаво и л&вно блъгарскы. а чтомъ прЬмиие Пра га у дома си, стане Грькъ, или Влахъ или Богъ го знае какъвъ. Л. Д. 1869 р . 221. Ишло едно свинарче Българче. Гп. 283. Наскоро рать с Русшь иочи&ли Турцы но него нещясно время, Българи войскы ГЁХНИ хранили—Друго по тяшко ладнлло бремя! ib. 108, Ние сме балгаре, а балгаринътъ трЪба да жив^е просто, честно и хрисимо. 3. S2. Ако вне да би погл&Ьдале на нейните платпа. на нейиите кенета я на нейните опечени вече пити, конто тя носи на рамото си изъ фурната, то би тр-Ьбало да са скгласнте съ мене, че бялгарката тр Ьба да са тури на вЪнецътъ мезкду сичките жени подъ синйото небе на плрвото мЪсто. ib. 226. Радо ле, б*ла бхлгарко, Я земи черенъ бллгаринъ, С*съ злато ще та затрупа, Сксъ бисеръ ще та обниже, По сребро ще та поведе. ib. 206. Дорде гярмотеиицата не загярми бклгаринътъ са не кр&сти. ib. 272. Бклгаринътъ добива вор&вмъ само въ такавъ случай, когато си добие парички, когато захванатъ да му са кланятъ сдсвдите и когато преставатъ да го биятъ по петите, ib. 289. Нашиятъ б&лгаринъ калугеринъ, който са е боялъ като отъ чумата да каже, че е родомъ бялгаринъ изъ Дряново. ib. Стоянчо захваналъ да си с&бира, като сЬки б&лгаринъ, парици, безъ конто, по неговите думи, и Богу не си драги, ib. 292. Азъ с*мъ родомъ Бклгаринъ; огрхчихъ са на време за своите личин ннтереси; а сега ща да са оромкнча за любовь-та на онова властолюб1е.—ib. 306, Единъ отъ поумните професоре (въ Б^лградъ) поскв&Ьтовалъ свои-те другаре да дадатъ „бугарину" полуатестатъ. ib. 334. С*Ьки отъ насъ знае че б*лгаринътъ е пестеливъ чопйкъ, т. е. че не обича да харчи на вйтерътъ и че иска да знае, д*Ь са дива неговата парица, воято е той придобилъ съ гЬжакъ трудъ и съ голйми усилия, ib. 336&
г
Б л ъ г а р с к о с с. Болгар1я: Безъ нихъ Блъгарско бы изгынлло. Р. 7 Блъгарско гЬ (днешни Гьрцы) до Дунавъ себлтъ. Гп. 20. Б л ъ г а р с в и пр, болгарскШ: Грьцнти иопове направах* на пепелъ всяк* книгх, всяко листо, иа кои-то 6i написано блъгарскы. Л. Д . 1869 р. 159. Учен. Зап., Болг. сл.
