* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
12 —
не. М. 66. Адетъ немамъ во н а к а з а вемя, IlpiaJUa Вв&пя?# д^н^чеква ibi 12L Хадеть имъ было, мамолв, Деверь напрели да нде ib. ISO. На на1йъ вилеетъ си имаме адетъ, Невестата рява да целува, Да целува на чо&екъ ябапддоа, Ябандж1а даръ да, ни ? дардикь ib. 147. Д всичво са врыли въ училища-та само за адетъ, а на бяддщето цивакъ ся и не обзира. Л. Д. 1869 р. 157. Не было адетъ—ib. 1870 р. ИЗ. Тамо адетъ си ниало, Зет-о назатъ да сЪ вратв. М 179, Майва постоянно забйлязва какви новы черты (адеты) на харавтератъ е направила при» рода въ дЪте-то. Л. Д. 1870 р. 172. Отр?жи иа свиня-та зурля-тя, тя пакъ адета си ие забравя Ч. 204. На тязы два голяиы ярааднацы (Водици и Юванъ-день) хадетъ е у насъ да си ходятъ роднины-тЬ едны на другы на гости. Ч. 108^ А д ж а б а * fadjeb s. ar. 1. Admiration, etonnement. 2. Exclamat. Chose itmnemtc)—удивительное д*ло! Кой ще е подпьрлилъ аджеба плввнивътъ? Кой можи да б&ди този душманинъ? Зк. 189. Адасам{а* пр. м. А докам Ш к а ж. (addjan, s. a. Sot, fat) не опытный, наивный, глупый, (о коне) неезженый: Да ми вардишъ мое мяжво дете, Оту ми к дете аджам1а М. 84. Кога бйхме, мила майко, деца адасамш, Hie бЪхме, мила майко, лоши арам1и. ib. 224. Не чини сЬ аджалпя, От* си юиакъ порастеиъ два десетъ и nert гоДни и. ib, 286 Залюбиле с* две луди млади,—две аджаши* Не ми умеегь, как* да с4 люб?тъ. ib. 288. Ела тая ей к мотне аджамга, День везденъ при м^не,—ми седн, Вёчеръ ве замяркнитъ, вечера ве здоввгъ ИЬ- 441. Трено, пиленце шарено! Що толку си аджаапя. Що толку не « i сещавашъ, Оти ие ми ти текнува, Оти за мене ке бидишъ, И <ясъ за тебе ве бидимъ? ib.442 И подъ мене конь иродума: „4op6asie, аджам1е! Стига стоя, стига слушя . Ч. 334. Пуста стара брантЫ мя направи да повЪрвамь че цалувката не е зло н-Ьщо, тогази азъ като адашпйка npiexb тОва, открыхъ си лицето тукъ въ дугенятъ му. X . J, 191. Койя я&амъ, коня аджам1а. М. 498. В. 49.
в
АДЪМИНЪ* (khadim, s. а. 1. Serviteur. 2. Etmuque. Les.Turcs prononcent, dans ее dernier sens,
. Ср. оерб< хадум, хадумац; у^Гундулича hadum) с м.—свопецъ, евнухъ: Азъ му казвамь, че сьмь адяминъ (скопецъ), а той мя пыта, колко дЬтца имашь (поел.) Ч. 125.
Ала*—Форма ед. етяжепно произнесенная к* собирательному ааэи* (см. выше)—представитель: ПресЬче другый Аза, който все сш ецнв, ващо го избирать въ правительственны работы Л. Дл 180Щ>- 169
