* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

аази тр±бва да сл обрыца голЬыо виииаше и серюзность, Л. Д.187Ф a. 1. Espece d&etoffe grossiere employee pour les tnanteaUx.2. VStement de derviche) с.ж.—грубое сукно, плащь (ер. Аба* ум.: абичка (&aftS, s. сл. чоха): У насъ ся работать абы, шеецы и др. т. а ные носнмъ сукно, кое-то не работимъ ние. Л. Д. 1869 р . 233. Н4йд*Ь си хора-та ся номииувать съ правеше и пр&Ьпродаванье абы. ib. 1873 р . 227. Сё въ тойзи р*Ьдъ виждахв ся и иашите аби и шаяци, струпани на едннъ вупъ. ib. 1874 р . 241. Виждте му умъ-тъ, та му кройте аб*. Ч. 134. Едннъ старецъ, като са измвкна изъ подъ дебелата черга, нам?тнаса съ квсичвата си абичка. Зк. 8. Маврень на мйсто чернв дрех* обл4че чръвенв абв. Р. 257. Зе си абичката на рамо и, съ сопичка въ рвка, упкти са кад-Ь бдискигв села. Зк. 339. Ср. подъ сл. лак. Абадяси* с. м.—портной, ум. абаджг&че с. с . Абаджйскый или терзШскый чиравъ. Л. Д. 1869 р . 168. Какъ бы могълъ абаджгётъ да иаправи отъ дебелд-т* абв тънво и лъскаво сукно, ако му не покаа в т ц ако не види какъ ся прави то? ib. 1870 р . 109. Хайде в* Стам­ бул да идем Па надуй, Колё, тайда-та Да ся сбервт илади момчетв Все от Првдоп абаджй*чета Всичко им да харижем, Нас да помену1 ват. Д. 28. 65^-70. (ebenos, ebenous, s. p. t. Ebene)—эбеновое Абайооово* Д р ь в о дерево: Санджавъ-ихерифъ e заваченъ съ срйбрьны йукы за дрьжквтв си, коя-то е отъ абаносбво дрьво. Л. Д. 1872 р . 251. Мобили-те отъ абаносъ-дврво, уврасени изв*т|гЬ съ седефени дв*тя. Л. Д. 1874 р. 241. АбДбОДИ* (dbdest, а. p. Ablution prescribe aux Mahontednns want de eommencer la priere) нр.—омовениый, ям&юшдй OTttometaie къ омоветю: Мома фате за десна-та р&ка, Си ш фврлн на коня задъ себе, К превврза съ риза абдесл!а. М. 147. „А егидя лудо аджадо! Квд не носишъ шареии врете на?"—„Ейди баба, мори стара бабо! Ясъ ве &в иесамъ на малви-те моми, Tie ве ми нра&Ъть буруядйу кошуля,—, рига абде&т". М. 454. Квде вевитъ б-Ьла риза—абдесл1а. М. 589. 1 къ молитв* по обряду ислама, оновеше: Слйдъ ядетето, като свщъ Турченъ, става на врака и зелъ си абтесатъ да стори молбата, т. е. умылъ ся и зел*ь да ся клвни епорЪдъ вЪра-та си. X. 7, 36. Абб! междометхе сложное (ср. бе!) Абе че пешинъ! ва вЬго да печалишь! Л. Д. 1876 р . 60. Абе, д*до Пенчо, защо ни умря овца-га? Ч. 125. „А-бе, побратиме, сабуй си баремъ царвуле-тЬ, че ще уваляигь Абдбсъп* (ср. пред. сл.) с. м.—приготбвлете