* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

795 оъп-оъп 796 — борьба: — Одол^въ врагоу съплетениемь кр’Ьпък'ы-имь. Мин. 1096 г. (сент.) л. 17. Оъплетьни — сЬть (?): — ОтъречесА всего мира и мирьныхъ мр’Ьжь, в съплетень, и сЬтьи (????????). Ланд. Ант. XI в. л. 287. СЪПДИТАТИСА — быть связываемымъ, соединяться: — Не мощьно бо то есть, кжк плъти сквозе плъть ходите, не р^жема, ни режющисд, ни сплитающисд. 1о. екз. Бог. 34. СЪШГФСНИВВТИ, съпл«онив*ю - заплесневеть, истлеть: — СъплеснивЬшя житница w леплешя. 1оил. I. 17. толк. ОЪПДЭТАНИК. — ссора, свара: — Клкветы, съплета-нига (?????????). Ефр. крм. Гр. Лис. 1. съплфтати = оъшштати, съпл®таю — соединять: — Неправды рукы ваша съшгЬтають. 1ак. Бор. Гл. 82. — сочинять, выдумывать: — Силетаеиъ лжива словеса на ближняго своего завистш. Кипр. м. поел. т. Ав. 1390 г. СЪЕГЛФТАТИСА==оъп л ET АТИС А—связываться, сближаться: — Людие неразоумежштеи съплетаахжед съ любодеицеж (??????????? ???? ??????). Ланд. Ант. XI в. л. 48. — увлекаться: — Потщаися..., еже не сплетатися мирьскимъ вещемъ, ниже съ ыирьскими обчеша и многа глаголаша. Кипр. м. поел. иг. Ав. 1390 г. — вступать въ борьбу: — Плътию съ бесплътьнъшь (въ подл, съ бесплътьными) съплетающесга, и низло-жиша того на земли моужьекы. Мин. 1096 г. (окт.) л. 52. Съ зверьми же съплетагасА и съконьчаваемъ мечьмь. т. ж. 41. Врага видима съплетаисА, Бжию помощь невидимо пособьноу сътджавъ (????? ???? ???????? ?????????????), т. Ж. 108. съповолзти, оъпоболю — вместе пострадать, вместе испытать горе: — Съпострадати и съпобо-лети съ кдинородьникъ1 и кдинотелесьникы и кди-нохрьстьникъ1 (?????????). Панд. Ант. XI в. л. 108. оъповвлявати, оъповедвваю — повелевать: — Съповелевающю кмоу (??????????). Гр. Лаз. XI в. 63. СЪПОВ®ДАНИ№ — повествоваше, описание: — Мало съповёданик веджштиимъ памАть (???????). Гр. Ваз. XI в. 35. Позоръ оумилкнъ и съповёдани1Ж достоинъ (???????), т. ж. 44. Се прьвъихъ юнотьствь кго съпо-кЬданига, кже и доселе мъноземъ подвигнеть слъзъ1, въ памАть приходА и слышимо (???????). т. ж. 62. На пьрьвое съповеданик възвратимъед, гаже о бла-женемь веодосии исповедающе. Пест. Жит. беод. 21. — толковаше: — Ходи оубо, моимъ словесемъ вероуд, оставивъ такова съповеданив и пьрд (???????????). Гр. Паз. XI в. 116. СЪПОВВДАТВДЬ—повествователь:—Блгодарю та, Влко мон Гй" 1(Г Хё^ гако сподобилъ ми кси недостоинааго съповедателга быти сТыимъ твоимъ въгодьникомъ. Пест. Жит. беод. 1. — истолкователь: — Нослоушати хвалы или съповеда-телю быти чресъсильнъихъ. Гр. Наз. XI в. 210. СъповэдАти, съповфдаю—разсказать, сообщить: — Се же съповедахъ..., да оукажж..колико преспе (??????????). Гр. Наз. XI в. 27. Чинъ съповедаеть свои, како есть начдлъ изъ юна. т. ж. 210 (приписка на полгь). О добродетельнемь же ихъ житт не на-стогащааго ксть времене, ни мокго газыка съповедаати (???????????). Панд. Ант. XI в. л. 3. Придоша Црю-городу, и внидоша ко црю; црь же испъхта, коега ра вины придоша, иши же споведаша ему вса быв-шага. Нов. вр. л. 6495 ». Съповеда ми некъто. 1о. Лгьств. XII в. (В.). Азъ же Си него вьега си слы-шавъ, ономоу съповедающю ми, и въписахъ на па-мать всемъ почитающимъ га. Нест. Жит. беод. 6. Си слышавъ блженъш..., въздрадовасга дхъмь, и въшьдъ съповеда великомоу Антонию, т. ж. Цркви несказьны лепотою, имъ же не можемъ числа съпо-ведати. Новг. I л. 6712 ?. Съповеда ми прозвоутеръ вещь страшьноу. Никон. Ланд. сл. 32. Съповедаша воеводе (??????????, renuntiarunt). Жит. Влас. 3. Мин. чет. февр. 115. — повествовать: — Ездра с’поведаеть (????????). Гр. Ваз. XI в. 372. — явить: — Бога никто же не виде никде же; ино-чадыи Снъ, сыи на лоне ???, тъ съповеда (??-???????). Io. I. 18. Юр. ев. п. 1119 г. СЪПОВФД'БТИ, СЪПОВЪМЬ И СЪПОВФД® — поведать, разсказать: — Съповежь повесть и рци притча (??-?????? ???????). 1ез. XVII. 2 (Упыр.). Да съповеде оканьнъш азъ всемъ послушающимъ житига и мчнига с?у стртпцю Бориса и Глеба. Нест. Бор. Гл. 1. О блженемь семь моужи много сведъш, съповеде оубо, елико възмогохъ. Жит. св. Тр. (Бусл. 434). Да ти съповеде вещь (narrabo tibi). Жит. Март. 20. Мин. чет. февр. 144. съповгстьнивъ — собесЬдникъ: — Егда беседоуеши съ инеми, преже смотри, аще лоучеи тебе ксть спо-вестьникъ тъ или хоужьши или равенъ тебе (??? ????????????? ?????; ?????????). Пчел. И. публ. б. л. 50. Съпоглагольнивъ — говорящШ въ защиту кого либо: — Споглаголникъ (?????????). Аван. Алекс, ел. на Арган. XV в. (On. II. 2. 38). СЪПОГРЕОТИСА = СЬПОГРЕТИС А — быть BHICT'Ii погребеннымъ: — Спогребохосд оубо кмоу (въ Библ. 1499 г. съпогребохомся 86w С нимъ; ???????????). Римл. VI. 4. Нов. зав. XIV в. Алекс, митр. Съра-епдтъ блди, съоумрыцвенъ, съпогребенъ бжди радъ. Гр. Наз. XI в. 162. Сьпогретися. Кирил. Iepyc. XII в. (On. II. 2. 52). СЪПОГРВВАТИОА — быть вместе погребаемымъ: — Съпогребаюсга съ тобою, съвъстаноу, прославлюсга. Мин. 1096 ». (сент.) л. 103. СъпогребашесА, мчнче многостране, веригы, ими же съвдзанъ, раздрешилъ кси льсть гоубителевоу. Мин. 1097 г. л. 142. съподвизвьнивъ — подвижникъ, вместе подвизаю-