* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

667 ОЪВ - оъв 668 снве кго... и моужи ихъ..., (йложиша оубикник за головоу. Р. Прав. Яр. (по Син. сп.). Оуже съвъкоупи-лоси братии а ко до ПАТИдесдте, Пест. Жит. веод. 9. СъвъкоупишасА брага Въпиегород'Ь... и остиша црквь камАноу. Новг. I а. 6623 г. И съвкупивсА Издславъ съ Всеволодичема и съ (Шгомъ и с Половци, и поиде за Въшегородъ. Ип. л. 6669 г. I совкоуписд в Новъ-городъ вед волость Новгородьскага: Пльсковичи, Ла-дожане, Корила, 1жера, Вожане. Новг. I л. 6778 i. Совокупившеся вся сила Литовская и Немца изъ волости, и оступиша около градъ. Псков. I л. 6916 г. — сойтись, приблизиться другъ къ другу: — И не со-вкупишася битъ обои за месяць, бё бо не лз-Ь пе-реити piiKbi твердью. Лавр. а. 6685 г. — вступить въ бой, сразиться: — I a6ie съвъкупишася полны обои (по Арх. сп. съступишася). Новi. I л. 6888 г. (по Ак. сп.). — соединиться: — Съвъкоупитися притеканлци. Мол. св. Евфр. — Съвък8питисд въ любовь — заключить союзъ: — ИзАслав же, съвкупивсА съ браею своею оу любовь, посла по Половци. Ип. л. 6669 г. Съвъе&еленик = совък8шгеник. — вм^щете, по-м,Ьщен1е: — Цркви же мале соущи на съвъкоупленик имъ. Нест. Жит. веод. 10. — объединеше: — Тителъ сказактьсд грань, грань же racHEe именоуеть сочьташе гш совъкуплвник. Ряз. крм. 1284 г. л. 17. — соединеше, спишете: — Еще не oisanie съвъкНплк.-ние отъ обою и никое же съметение сжпротивь-нъихъ (?????). Гр. Наз. XI в. 331. ДъвгЬ бо ксть-ctbi сънидостесд къ себЬ по съвъкоуплению нера-стоунноу. Панд. Ант. XIв. л. 281. ЕдинЗшь снйтьломь растворомь же и съвъкоупленькмь. 1о. екз. Бог. 84. — присоединете: — (Да) Доухъ послеть Свдтыи въ стд-жаник и съвъкоупленик блаженеи Еуфросинии. Мол. св. Евфр. — единеше: — Благопригатьно Бви, кже о совъкоу-плениии цркъвьн'Ьмь пештисд (??? ??????? ??? ?????????). Панд. Ант. XI в. л. 166. Како и отъ кокго на-чдтъка бъ1сть съставъ нашей дроужьбе, рекъше кди-нооумик и съвъкоуплкник (??????а). Гр. Наз. XI в. 34. Се начдтъкъ наю дроужьбе, отъ сего съвъкоуплк-НИЮ искра (????????), т. ж. 37. — прюбр'Ьтеше: — Съвъкоуплкник (??????). Гр. Наз. XI в. — ср. СЪВЪКЙПЕНИК. съвък8плгаи (?) — собрате: — Дроуговъ съвъкоуплАи (??? ????? ?????????). Златостр, 117. съвъкЬплгати = совокКплгати, съвъкЙплгаю — собирать, сносить въ одно место: — Быхъ яко падая пчела по различнымъ цветомъ и совокупляя яко медвеныи сотъ. Сл. Дан. Зат. — сзывать: — Посадники Псковсше начата совокупляти пригорожаны изо всЬхъ пригородовъ. Псков. 1л. 6971 г. — соединять: — Симь бо бе л^по съвъкоуплдти, а он^мь раздал гати. Гр. Наз. XI в. 354. оъвъкЙплитиоа = совокЙплгатиСА — сходиться, собираться: — На ту зиму идохо къ Мрополку сово-куплдтисд на Броды. Поуч. Влад. Мон. 81. Не пре-стагахоуть съвъкоуплгающесга. Жит. веод. Студ. XIIIв. — соединяться: — Азъ болкк оуимаахъ печали и сло-весьн'Ь съвъкоуплгадсА, оутешаахъ помъгшлкнгш (???-????????)· Гр. Наз. XI в. 38. Егда м^ченикъ похва-лкнига съглю, преобиждж т§ло и съвъкоуплганксА съ хвалимъими и на мученик оукр^плгаюсА (???????). т. ж. 82. Съвокупляются несагЬсно и разделяются нераздельна. Илар. Симе. вгьр. (Приб. те. св. от. II. с. 253). — входить въ соглашеше, сговариваться: — О свеща-ваю(щи)хъсд на зло ? съвъкоуплдющихъсд. Ряз. крм. 1284 г. л. 28. — вступать въ бракъ: — Брама двема две брачаде перво к не совъкоуплАтисд. Прав. 1о. митр. съвъвьпъ = съвок8пъ — соединеше: — Ш бжьствь-немь съвъкоупе И разлоуце (???? ????? ???????). Io. екз. Бог.· 92. — единеше: — (А) съвъкоупе, сиречь о кдиномыслии (???? ????????). Панд. Ант. XI в. л. 166. — схватка: — На съвокупе убиенъ бысть тогда князь Федоръ Белозерьскыи (въ Арх. сп. на съступи). Новг. I а. 6888 г. (по Ак. сп.). — совокуплеше: — Бъ"... без вреда и безъ истока ра-ждаеть и бе-съвъкупа. 1о. екз. Бог. 60. Ни и) похоте-нига плътьнааго, ни w похота моужю, еже есть съвъ-коупъ и семга, т. ж. 287. Съвък8пь — соединеше: — Обьщьство и съвъкоупь. 1о. екз. Бог. 78. СЪВЪМЕСТИТИ = СОВЪМФОТИТИ, СЪВЪМ®ЩЙ — разрешить, простить: — Безаконьновахомъ, совъмести, Влко, разгневахомъ, оутолисд, Сте (??????????). Панд. Ант. XI в. л. 305. СЪВЪПРАШАНИК = СОВОПРОШАНИЬе — споръ, СЛ0-вопреше: — Съвъпрашание Си оученикъ Ьиановъ (?????6?). ??. III. 25. веоф. толк. ев. (On. II. 1. 135). Место, оуреченое на совопрошаше и на истдзаше. Жит. Стеф. Перм. 683. — сношеше, обменъ мыслей: — Хочемъ... посылан1е и совопрошаше и любовь имети съ святымъ царемъ. Поел. в. к. Вас. Вас. патр. Митр. 1441 г. СЪВЪПРАШАТИОА=:СОВЪПРАШАТИСА—спрашивать другъ друга: — Другъ съ другомъ свопрошатися о путехъ, дежащихъ ко граду ихъ. Поел. ц. Ив. Вас. Кирил. Бгьл. мон. ок. 1578 г. — разеуждать, обсуждать: — Что соуть словеса си, о нихъ же съвъпрошактасА къ себе (??? ??????????? ???? ?????????). Лук. XXIV. 17. Юр. ев. п. 1119 г. Дасд съвъпрашаемъ (????????????). Ис. I. 18. Библ. 1499 г. (On. I. 89). — разговаривать: — Приседдхоу прно емоу, събесЬ-доующе и съвъпрашающесд с нимъ. Жит. Стеф. Перм. 671. — переговорить: — СовъпрашатисА съ своими рабы